На 27 август, през 1896 избухва Англо-занзибарска война, която продължава само ... 38 минути. Това се води най-кратката война в историята, ето как се разиграват събитията.
Войната започва, след като султан Хамад ибн Тувайни, който активно сътрудничи на британската колониална администрация, умира на 25 август 1896 г. След това на власт, в резултат на преврат, идва братовчед му Халид ибн Баргаш, който се ползва с подкрепата на Германия. Тъй като това влиза в противоречие с плановете на британците, поддържащи кандидатурата на Хамуд бин Мохамед, те изискват от Халид да се откаже от претенциите си към трона на султаната. Халид ибн Баргаш отказва да приеме искането и успява бързо да събере армия, наброяваща около 2 800 души, която започва подготовка по отбраната на султанския дворец.
На 26 август 1896 г. британската страна представя ултиматум, изтичащ на 27 август в 9:00 часа, според който занзибарците трябва да сложат оръжие и свалят знамето си. Британска ескадра в състав бронепалубния крайцер 1-ви клас „Сейнт Джордж“, бронепалубния крайцер 3-ти клас „Филомел“, канонерските лодки „Траш“, „Спароу“ и торпедно-канонерската лодка „Ракун“ застават на рейда, обкръжавайки единственият „военен“ кораб на занзибарския флот – построената във Великобритания султанска яхта „Глазгоу“, въоръжена с оръдие „Гатлинг“ и малокалибрени 9-фунтови оръдия. В отговор, занзибарците насочват към британските кораби всичките си брегови оръдия (бронзови оръдия от 17 век, няколко картечници „Максим“ и две 12-фунтови оръдия).
Точно в края на определеното от ултиматума време, в 9:00 ч. (или в 9:02 според други източници), леките британски кораби откриват огън по султанския дворец. Първият изстрел на канонерката „Траш“ попада в занзибарско 12-фунтово оръдие, избивайки го от лафета.
След 5 минути, в 9:05 ч., единственият занзибарски кораб „Глазгоу“ отговоря на стрелбата, прицелвайки се в британския крайцер „Сейнт Джордж“ с малокалибрените си оръдия. Британският крайцер веднага открива огън от тежките си оръдия почти от упор, незабавно потопявайки противника си.
Известно време след началото на обстрела, дворцовият комплекс представлява димящи руини и е изоставен както от войските, така и от султана (сред първите напуснали го). Занзибарското знаме обаче продължава да се вее на дворцовия флагщок просто защото не е имало кой да го свали. Преценяйки това като намерение за продължаване на съпротивата, британската флота отново открива стрелба. Скоро един от снарядите поразява флагщока на двореца и сваля знамето. Командирът на британската флотилия, адмирал Роулингс, вижда това като знак за капитулация, нарежда прекратяване на огъня и дебаркиране на войските на брега, като овладява руините на двореца практически без съпротива. По време на кампанията, британците изстрелват общо около 500 снаряда, 4 100 картечни патрона и 1 000 патрони за винтовка.
Обстрелът продължава 38 минути, като общо загиват около 570 души от занзибарска страна, а от британската е леко ранен един от младшите офицери на „Траш“.
Султанският дворец след обстрела:
Избягалият от двореца султан Халид ибн Баргаш търси убежище в германското посолство. Тъй като новото правителство на Занзибар, незабавно сформирано от британците, издава заповед за ареста му, отряд на Кралската морска пехота непрекъснато охранява сградата, за да арестува бившия султан, когато излезе извън територията на посолството.
За да евакуира бившия султан, германската страна използва трик. На 2 октомври 1896 г. в пристанището влиза немския крайцер „Орел“. На брега пристига лодка от крайцера, след което тя е пренесена на раменете на германски моряци до вратите на посолството, където в нея влиза Халид ибн Баргаш. След това лодката, по същия начин, е отнесена до морето и отплува към крайцера. Юридически, според действащите тогава правни норми, лодката е смятана за част от кораба, към който принадлежи и независимо от местоположението си, има екстериториален статут. По този начин, намиращия се в лодката бивш султан официално постоянно се намира на германска територия.
След войната, бившият султан живее в Дар ес-Салаам до 1916 г., когато е заловен от британците. Той умира през 1927 г. в Момбаса.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар