Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации

неделя, 24 юли 2022 г.

От историята: камилският корпус на САЩ

Започвам нова поредица в блога - с интересни военни проекти от миналото. Първият такъв е още от 1855 година. 

Всички знаем, че САЩ са имали доста голяма кавалерия, виждали сме я по филмите за индианци и от времето на гражданската война. Но освен това са имали и камилско подразделение!

Срещу 30 000 тогавашни долара (1 милион преизчислено в днешни пари) САЩ внасят няколко дузини от тези животни от Северна Африка и Турция. Явно смятат, че ще са им се наложи да водят битки в пустинни райони. Към 1857 корпусът наброява 70 животни. 

През 1861 избухва гражданската война, но това подразделение на практика не влиза в бойни действия. През 1864 то е разформировано и камилите са продадени на търг за общо около 2000 долара.

Източник

вторник, 28 декември 2021 г.

Втората световна война продължава да взема жертви

76 години след края на Втората световна война, тя продължава да нанася щети. Заровена в земята авиобомба от войната е избухнала близо до строителна площадка в Мюнхен, Германия. Ранени са четирима, нанесени са материални щети.

От време на време се появяват такива новини, както свързани със ВСВ, така и с Първата световна. Струва ми се, че светът все повече се приближава до Третата световна война. Последствията от нея ще се усещат стотици или дори хиляди години след това. Ако сме толкова глупави, за да драснем клечката, значи сме си го заслужили.

Източник


 

неделя, 29 август 2021 г.

Евреите, които се бият на страната на нацистите по време на Втората световна война

Вече повече от 7 десетилетия след края на Втората световна война, това епохално събитие не спира да изумява хората. Милионите жертви, абсурдите, тласъкът оказан върху новите технологии (ракетостроенето например), преразпределението на света и т.н. Всичко това е повод за нови материали и проучвания. От обикновени интернет потребители през професионални журналисти до академични учени - кой ли не се занимава с ВСВ. Аз не правя изключение, ето някои по-стари материали, които съм публикувал по темата в моите блогове (вижда се как от фантастични статиите ми стават постепенно сериозни исторически):

Някои от най-странните мистерии на Втората Световна Война

Операция "Минсмийт" от Втората световна война

Последните официално предали се немски войници във Втората световна война

Нацисткият концентрационен лагер на английска територия

Оправдава ли отмъщението всичко? Евреите-отмъстители след Холокоста.

В настоящия материал отново ще стане дума за евреите, народът подложен на гонения и унищожение от нацистите. Колкото и да е странно обаче, има евреи, които се сражават на страната на фашистите.

Историята започва през 1939 г. когато съветска Русия напада Финландия. СССР нахлува през ноември с близо половин милион войници и стотици самолети. Руснаците са толкова уверени в успеха си, че вярват, че няма да се стигне до наземни боеве. Те не очакват финландците да се борят – и са изненадани от развитието на малко финландско съпротивително движение. Завоевателите претърпяват хиляди жертви, но все пак Финландия в крайна сметка отстъпва известна част от своите територии на СССР.

През 1941 г. Финландия влиза във Втората световна война на страната на германците. Това не е защото те са особено съгласни с политиката на Адолф Хитлер, а поради недоверието си към Русия. Дори финландските евреи се бият редом с германците в опит да спасят страната си от ново нашествие на съветите.

Изчисленията са, че над 300 финландски евреи се борят за силите на Оста. Много от тях произхождат от руски евреи, които живеят на територията на Финландия преди нейната независимост от Русия след Руската революция през 1917 г. Тези хора смятат, че е необходимо да изпълнят дълга си и да докажат, че са истински лоялни на своята истинска родина Финландия. Някои се бият във изцяло финландски полкове, но мъжете, които са разпределени заедно с германци, са принудени да крият самоличността си. Няколко германски войски знаят за произхода на своите колеги, но това не ги притеснява особено и се подчиняват на заповедите на еврейските офицери без оплаквания.

Когато Хайнрих Химлер, райхсфюрерът на Хитлер от тайната държавна полиция, инициатор на системата на концентрационните лагери и дясната ръка на Адолф, посещава Финландия, той иска да обсъди еврейския „проблем“ с премиера Юка Рангел, който отрича Финландия да има проблем с евреите. Той също така отказва да прилага антисемитски закони.

Германските пациенти са лекувани от еврейски лекари и медицински сестри и двете страни си създават трайни приятелства, както става и между много войници. Някои германци дори придружават еврейски войници на религиозни служби в импровизирани синагоги на фронтовата линия.

Финландия е далеч от ужасите, които се случват в Централна Европа. Там търговците и гражданите открито демонстрират презрението си към германските войници – поведение, което би довело до арест и вероятна смърт в държави като Полша или Франция.

Източник

събота, 17 април 2021 г.

Атаката над американската Капитолия от 1954

Както знаете, на 6-ти януари т.г. разбесняла се тълпа от тръмпанари атакува Капитолията в столицата Вашингтон, сградата в която се помещават Сената и Конгреса на САЩ. Тогава новинарските агенции твърдяха, че подобна атака не се е случвала от 1814 г., когато британците опожаряват целия град.


Не е точно така. Между 1814 и 2021 има поне едно нападение срещу Капитолията макар и в доста по-малък машаб.

На 1-ви март 1954 четирима пуерторикански националисти проникват в заседателната сграда на Конгреса. Те развяват пуерториканското знаме, крещят лозунги и откриват огън с полуавтоматични огнестрелни оръжия. Ранени са 5-ма конгресмени, а нападателите са заловени и осъдени. Техен лидер е 35-годишната по онова време Лолита Леброн.


През 1979 президентът Джими Картър помилва нападателите. Лолита продължава да се бори за каузата на Пуеро Рико до своята смърт през 2010 г. Пуерто Рико и днес продължава да е автономна държава в рамките на САЩ.

Източник

събота, 6 март 2021 г.

Оправдава ли отмъщението всичко? Евреите-отмъстители след Холокоста.

По време на Втората световна война нацистите избиват 6 милиона евреи основно в концентрационните лагери, лагерите на смъртта. След войната едва около 300 нацисти получават по-тежки присъди. Мнозина от оцелелите евреи кипят от гняв. Именно затова се създават няколко неформални групи целящи да въдворят справедливост за нацистките престъпления, дори самата израелска тайна служба Мосад ще организира акции по залавянето на военнопрестъпници. Никоя от неформалните групи обаче няма да стане толкова известна, колкото Нокам (известни и като Ноакмим), което буквално значи "отмъстителите". Тя е създадена от Аба Ковнер (на снимката по-долу), еврейски поет, писател и активист, който по време на войната взима участие в бунта в еврейското гето във Вилнюс. Той събира около себе си група от около 50 предимно млади евреи преживели лагерите и също като него жадуващи за отмъщение.

Членовете на Нокам буквално вярват в принципа "око за око, зъб за зъб" и искат да убият ни повече, ни по-малко от 6 милиона германци.


В началото почват с военнопрестъпници - офицери от СС и персонала на лагерите. Някои от жертвите са застреляни, намушкани с нож, обесени или прегазени с автомобили. Един известен офицер е намерен мъртъв в болничното се легло - член на Нокам му е инжектирал керосин във вените. За да прикрият следите си евреите-отмъстители замаскират повечето убийства като самоубийства. Ударите биват извършвани в различни страни - от самата Германия през Испания до Канада и Латинска Америка.

Скоро обаче Ковнер осъзнава, че така трудно ще достигне до бленуваната бройка от 6 милиона и затова създава "План А". Той е прост - да се отрови водоизточника на някой голям немски град. Нокам набелязват 4 потенциални цели - Хамбург, Нюрнберг, Франкфурт и Мюнхен. В крайна сметка се спират на Нюрнберг. Използвайки подкупи те успяват да уредят да бъде назначен техен човек в местната водоснабдителна компания. Остава само да бъде намерена отрова. Самият Ковнер се заема с това. Той пътува до Израел, където  купува нужното токсично вещество. На връщане обаче корабът е спрян от британците и за да не бъде заловен с отровата, Ковнер изхвърля в морето тубичните от паста за зъби, в които е скрита тя. Така хиляди невинни германци, мъже, жени, деца и старци са спасени от гибел.

Аба Ковнер и членове на Ноакмим:


Нокам съставят "План Б" - използвайки по-малко количество отрова добито в самата Германия, да отровят храната на около 50 000 нацисти държани в лагери за военнопрестъпници в Нюрнберг и Мюнхен. Евреите-отмъстители се сдобиват с арсеник и проникват в пекарните, които доставят хляб за лагерите. Отровата е смесена с брашното. Никой не забелязва това и отровният хляб е доставен в затворите. Около 2000 военнопрестъпници временно имат здравословни проблеми, но никой не умира. Което е странно, след време експерти ще проучват случая и според тях количеството арсен е било достатъчно да убие 60 000 човека. Едно от обясненията е, че затворниците инстинктивно усещат, че нещо не е наред с хляба и не ядат много от него.

След този неуспех, повечето членове на Нокам престават активно да търсят отмъщение, макар че някои продължават да бленуват мъст и се присъединяват към различни други групи. Никой от Нокам никога не е осъден за каквото и да било, повечето до края на живота си вярват, че отмъщението е било правилно и е трябвало 6 милиона германци наистина да бъда убити.

Самият Ковнер се преселва в Израел, където се присъединява към армията и участва в израело-арабските войни. След това е политик. Отношението му към арабите не е много по-различно от отношението на нацистите към евреите. Умира от рак през 1987. Към 2019 само четирима членове на Нокам са все още живи.

Източник

неделя, 22 ноември 2020 г.

Ако Финландия беше капитулирала в Зимната война със СССР

Точно преди Втората световна война Червената армия нахлува във Финландия с цел завладяването ѝ. Очакванията на Сталин и съветските апаратчици са, че всичко ще приключи изключително бързо. Финландците обаче оказват яростна съпротива. Загиналите червеноармейци са над половин милион, а унищожените съветски танкове и самолети са хиляди. В крайна сметка Финландия се съгласява на мир като отстъпва част от териториите си. Финландците излизат с гордо вдигната глава от тази война, не са капитулирали. Но какво щеше да стане ако го бяха направили? Вероятно щеше да се образува Карело-финска ССР, която през 1991 щеше да получи независимост и днес Финландия щеше да има по-голяма територия от настоящата. За сметка на това пък жизненият стандарт поне в началото на прехода щеше да е по-нисък. Едва ли и някой щеше да е чувал за компания на име Нокия. 

Всичко това разбира се са само предположения, какво би станало ако историята се беше развила по по-друг начин. Но чисто хипотетично е напълно възможно при безусловна капитулация през 1939-1940 днес Финландия да бе с наистина по-голяма територия, а икономическото изоставане се наваксва - Литва, Латвия и Естония го доказват.

Източник 



събота, 1 август 2020 г.

Casio F91W - любимият часовник на терористите

Casio F91W е електронен часовник представен през 1989. Той продължава да се произвежда и до днес поради небивалият му успех сред потребителите. Има обаче една група ползватели, която има незавидна слава - (основно ислямските) терористи.

Да започнем първо със спецификациите на самия часовник. Защо Касио продължава да произвежда по 3 милиона бройки от този часовник 30 години след представянето му? Първо, той е много точен - дава отклонение от едва 30 секунди на месец. Това значи, че на всеки два месеца трябва да го сверявате с едва 1 минута. Едно отклонение, което е пренебрежимо малко за повечето потребители. Дори и цяла година да не го сверяват, часовникът ще мръдне с едва 6 минути. Второ, той е водоустойчив. Не на последно място е и доста евтин, средната му цена е около 20 долара, а на някои пазари като Пакистан може да бъде намерен дори за 6 долара.

Създателят на Casio F91W японецът Ryusuke Moriai, който на тази снимка очудващо носи друг модел часовник, но за сметка на това почиства самурайски меч:


За първи път експертите обръщат внимание на популярността на Casio F91W сред терористите заради Осама Бин Ладен, макар, че тази "мода" започва вероятно преди него. На много от неговите снимки и видеа Ладен носи именно този часовник. Това май е единствената маркова стока, с която терорист номер 1 се появява на своите видео-обръщения. Не носи определени марки дрехи или обувки, но Casio F91W почти неизменно е на ръката му.



Много от заловените обикновени терористи също носят този модел. Защо той е популярен сред тях? Както вече казахме той е много точен и устойчив - качества, които са неоценими, ако подготвяш атентат или въоръжена акция или пък действаш в труден климат като пустинните райони на Ирак, Сирия, Африка.

Освен това Casio F91W е един от малкото часовници (поне по времето на появата си), които позволят да настроиш алармата да се активира след повече от 24 часа. Това е много удобно за активиране на на взривно устройство. Доказано е, че Casio F91W е използван като детонатор в няколко атентата, включително проведените в Москва през 1999.

Жилищен блок в Москва ударен от терористи на 9 септември 1999:


Саморъчен взривател направен с помощта на Casio F91W:


До толкова този модел часовник е популярен сред терористите, че американските военни имат процедура по която оценяват дали даден арестант от Ирак е терорист по това дали носи Casio F91W. Явно са на прав път, защото много от арестуваните и затворени в Гуантанамо носещи Casio F91W дават абсурдни обяснения за притежанието на часовника. Като това, че не са терористи, а обикновени мюсюлмани използващи компаса на Casio F91W, за да се ориентират на къде е Мека и да се молят в тази посока. Само дето Casio F91W няма компас в себе си!

Кевин Касин, един от известните главорези на Ислямска държава с френски произход също е носел Casio F91W:


Интересно, но самият лидер на ИДИЛ не носи Casio F91W, той е виждан със скъпи модели на Ролекс и Омега Симастър продавани за около 3000 долара. Явно Багдади е предпочитал лукса пред практичността.

Трябва да посочим, че заради надеждността си, часовникът е ползван и от много анти-терористични звена, полицаи, специални части. Както и от различни бунтовници като субкоманданте Маркос в Мексико:



събота, 20 юни 2020 г.

Швейцария по време на двете световни войни

Както може би знаете официално Швейцария е неутрална страна по време на Първата и Втората световни войни. Това съвсем не значи, че по един или друг начин тази страна не е участвала в тези конфликти.

Да започнем с ПСВ. След започването на войната Швейцария се оказва, че граничи с две държави от Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и две от Антантата (Франция и Италия). Това представлява сериозно предизвикателство по ред причини:

- И Германия и Франция обмислят планове за атака срещу другата страна през територията на Швейцария. Именно заради това швейцарската армия в един момент мобилизира целия си наличен състав.

- Немскоговорящото население на Швейцария симпатизира на Германия, докато останалата част от хората симпатизират на Франция и Италия. Опасността от вътрешен конфликт и дори гражданска война в Швейцария не е никак малка.

- Швейцария се превръща в арена на сложни шпионски игри. Има и приток на бежанци.

Често се случва на някои места до границата да се водят сражения и случайни куршуми прелитат над швейцарската територия. При една престрелка между австрийски и италиански войници е убит един швейцарски военнослужещ.

**************

През ВСВ нещата са много по-сериозни. Швейцария отново мобилизира армията си, очаквайки че някоя от воюващите страни (най-вече Германия) може да мине през нейната територия и дори да реши да я окупира. Действително нацистите са подготвяли такава операция под кодовото име "Тенанбаум". Немците се отказват от този си план заради развитието по другите фронтове. Това не значи, че не нарушават от време на време суверенитета на Швейцария. 

Когато Германия напада Франция, самолети на Луфтвафе нарушават поне 197 пъти въздушното пространство на Швейцария. Противовъздушните сили на страната успяват да свалят 11 немски самолета през 1940 година. Престрелките по границата също са чести. Немците използват дори артилерия.

След 1943 пък английски и американски самолети започват да прелитат над Швейцария при рейдовете срещу цели в Германия и Италия. Съюзниците нарушават цели 6304 пъти швейцарското въздушно пространство. Швейцарците успяват да свалят няколко съюзнически самолета. Американците също свалят няколко швейцарски изтребителя. Освен това се случва по погрешка съюзнически самолети да бомбардират цели в Швейцария вместо в Германия. Загиват цивилни.

Отново и по време на Втората световна война Швейцария е сцена на шпионски игри, а трябва да се справя и с много бежанци.

**************

Горните примери показват, че дори и при неутралност трябва да си подготвен за война. Швейцарците ясно показват, че са решени да защитават независимостта си и "не цепят басма" както на германците, така и на американците и с готовност свалят самолетите и на двете страни, които са две от най-силните във военно отношение държави по онова време.

 

 

събота, 13 юни 2020 г.

Въстания след пандемии

Гледайки какво се случва в момента в САЩ, човек би си помислил, че това не е обичайно - още пандемията не е отшумяла, а страната е залята от големи размирици.

Според някои историци обаче това не е необичайно, а направо си е закономерно. Те дават пример със селското въстание в Англия от 1381 година, което се случва веднага след чумната епидемия. 

Днешна Америка, а и целият свят не приличат много на феодална Европа от 14-ти век. Няма крепостни селяни, Интернет и пътуванията спомагат за глобализацията. И въпреки това причините довели до някогашните бунтове са налице - по-голямата част от световното богатство се държи от малък свръхбогат елит. Голяма част от останалото население се чувства онеправдано. Да, за разлика от средновековните селяни имаме мобилни телефони, а денонощният магазин за алкохол ни е на една крачка, но въпреки това сме като "закрепостени" за работодателя си. Колко хора могат да си позволят да напуснат работа без да са си намерили друга и няколко месеца да се скитат където си пожелаят? Железните вериги пък са заменени с веригите на кредитите и дълговете.  И вместо политиците да се вслушват в исканията и проблемите на хората, те гледат своя личен интерес ... точно като средновековните монарси. Така че защо си мислим, че положението днес е много по-различно от това в други времена и места?   

А защо размириците зачестяват след природни бедствия, пандемии и други катаклизми? Защото на хората им идва в повече, виждайки, че въпреки бедствието елитът продължава да си държи на стария си начин на живот и на привилегиите си, докато по-нисшите класи трябва да поемат ударите на кризата.

За жалост не винаги народните бунтове и протести успяват. Често пъти те са потушавани жестоко и брутално. Няма и гаранция, че дори и да "успеят" те няма да доведат до още по-голямо неравенство и тирания. Както се казва - много роби всъщност не си мечтаят да са свободни, те си мечтаят самите те да станат робовладелци...

Нека разкажем за селските бунтове в Англия от 14-ти век.



Чумната епидемия от 14-ти век помита Европа. Според различни изчисления между една трета и една втора от населението на Стария континент умира заради тази зараза. Това предизвиква страхотен недостиг на работна ръка. В английските исторически записи се разказва как полетата пустеят, селата са празни, а големи стада домашни животни се разхождат навсякъде без да бъдат съблюдавани от никого.

Останалите живи работоспособни селяни започват да искат по-голяма надница за това, че са натоварени с повече работа. Други направо изоставят феодала си и тръгват да търсят по-добре платена работа в големите градове. 

Какво прави кралят на Англия? Откликва ли на проблемите на селячеството? Не, откликва на проблемите на феодалите - забранява на селяните да напускат работодателите си! Освен това налага нови данъци.

Това прелива чашата и около 30 000 селяни се отправят към Лондон. Те са предвождани от бившия войник Ват Тейлър и радикалния свещеник Джон Бол.

Бол има радикални за времето си идеи. Счита съществуването на класи за неправилно след като всички сме деца на Адам и Ева и трябва да сме равни.

В Лондон разбунтувалите се селяни запалват двореца на дука на Ландастър, а в Лондон Тауър хващат и убиват няколко висши свещеника сред които и архиепископа на Кентърбъри.


Английският крал използва подмолна тактика, за да се справи с бунта. Той обещава да се срещне с делегация на селяните извън пределите на Лондон. На срещата крал Ричард II обещава, че ще освободи селячеството от феодалните окови. Внезапно обаче човек от свитата на краля убива Ват Тейлър. Останалите от делегацията на селяните се паникьосват и се разбягват. Преди бунтовниците да са успели да се окопитят и организират наново, войските на краля се впускат в преследване.  Мнозина, включително и Джон Бол са заловени и екзекутирани. Този бунт не успява.

понеделник, 2 декември 2019 г.

Леви терористични организации - Black Liberation Army (САЩ)

Движението за граждански права в САЩ дава лидери като Мартин Лутър Кинг, който вдъхновява милиони за мирни граждански протести и неподчинение, но дава и въоръжени групи като Черната освободителна армия (Black Liberation Army). Групата съществува между 1970 и 1981 и извършва множество бомбени нападения, убийства и обири, борейки се за социализъм и еманципация на чернокожото население.

Източник


неделя, 1 декември 2019 г.

Освободителна армия на белуджите

Белуджите са ирански народ, който населява предимно провинция Белуджистан (Пакистан) и провинция Систан и Белуджистан (Иран). Имат по-малки общности в Афганистан, Оман и Обединените арабски емирства. От средата на 17 век до 13 ноември 1839 те имат своя държава, но на въпросната дата Британската империя завзема тяхната столица и с това унищожава Белуджистан. В последствие техните земи са поделени между Иран, Пакистан и Афганистан.

Територията на някогашен Белуджистан е с големината на Франция, освен това изобилства на природни изкопаеми - газ, злато, мед, уран и други. При такива богатства е абсурд някой да им позволи отново да имат своя държава. Въпреки това този народ не е спрял да се бори за своето освобождение.

През август 1947 белуджите в Пакистан обявяват независимост, но пакистанската армия след 9 месечни сражения успява да потуши техният бунт.

Днес има поне 7 въоръжени движения, които се борят за освобождение на Белуджистан. Най-голяма е Освободителната армия на белуджите. Техни врагове са правителствата на Пакистан, Афганистан и Иран, както и талибаните. За сметка на това са близки с кюрдите, които също се борят за независимост в Иран.

Източник




понеделник, 18 ноември 2019 г.

Руско-турската дружба не е от вчера: обсадата на Корфу (1798-1799)

Противно на това, което ще ви кажат промитите мозъци, Русия и Османската империя (и след това Турция) често пъти са съюзници и редовно сключват "брак по сметка". Всъщност, когато все пак влизат във войни по между си, то е само защото единият от "съпрузите" решава, че може да получи голяма изгода за сметка на другия. Обикновено тези "семейни драми" бързо приключват и скараната двойка отново се събира. Това много прилича на мъж и жена, които често се карат по между си, че дори се и бият, но винаги, щом чуят, че минава някой от съседите в панелката, веднага му се нахвърлят заедно. На какво се дължи тази историческа руско-турска дружба е обширна тема, тя има дълбоки исторически корени, а по всичко изглежда двете страни ще продължават да се целуват "уста в уста" и в бъдеще, само вижте как приятелски са се прегърнали в момента в Сирия.

Настоящата статия е посветена на един конкретен епизод от вековната руско-турска история.

По силата на подписаният през 1797 г. Кампоформийски мирен договор Франция поема управлението над остров Корфу, който към този момент е подвластен на Венецианската република. Осем години преди това във Франция е избухнала Френската революция, която разклаща устоите на абсолютните монархии из цяла Европа. Именно заради това много от европейските държави се нахвърлят с ожесточение над Франция. През 1798 обединените австрийско-руски сили под командването на генерал Суворов започват кампания срещу французите в Италия. Отделно от това Русия и Отоманската империя се споразумяват заедно да завладеят Корфу.

Обсадата започва през месец октомври 1798. Френските защитници на острова възлизат на около 3 500 човека. В пристанището има и 3 бойни кораба. Числеността на техният враг е както следва:

1700 руснаци
4250 турски войници
2000 подвластни на турците гърци
23 различни бойни кораба

Главнокомандващ е адмирал Ушаков.

Въпреки, численото превъзходство руско-турските войски успяват да завземат Корфу едва през март на следващата година. След тази победа върху територията на всичките Йонийски острови се създава марионетната държава известна като "Република на седемте острова", която е общ протекторат на Русия и Турция. Адмирал Ушаков получава военни ордени както от руския император, така и от османския султан.

През следващите години Корфу ще премине на няколко пъти през ръцете на Великобритания и пак Франция, докато окончателно се превърне в част от новопоявилата се през 1832 нова гръцка държава.


Френската цитадела на острова:


неделя, 17 ноември 2019 г.

Полският брониран влак Śmiały

Полският брониран влак Śmiały (официално - Брониран влак номер 53) има богата история простираща се 3 десетилетия. Освен това вероятно е единственият боен влак сражавал се под флага на четири армии - австрийската, полската, съветската и немската.

Точната дата на производство на Śmiały не е известна, но вероятно това е станало през 1914 или 1915. Негови създатели са австрийците и в началото естествено не се казва "Смели". Как точно се е водил в австрийската армия не е ясно. Влакът не се проявява с нищо по време на Първата световна война, освен това, че е пленен от поляците през месец ноември 1918 край град Краков. Веднага е прекръстен на "Śmiały" и изпратен на фронта в току-що избухналата Полско-украинска война (продължила 2 години и завършила с победа на поляците). Влакът и неговият екипаж се проявяват в битките край град Льов (Лвов).

Между двете световни войни "Смели" е модернизиран - сложени са му по-добри картечници и оръдия, добавен е вагон превозващ един танк, както и два мотоциклета, оборудван е с техника за поправка на линиите.

Когато нацистка Германия напада Полша влакът веднага е изпратен на фронта. При битката за село Мокра, състояла се на 1-ви септември, "Смели" е прикачен към 21-ви полк, който се изправя срещу 4-та немска бронирана дивизия. Артилеристите от влака успяват да поразят няколко германски танка, но и самият влак е ударен и това налага да се оттегли към Дзялошин. Настъпващите немски сили обаче го следват по петите и след няколко кратки стълкновения "Смели" на 2-ри септември се оттегля първо към Ласк, а след това и към Лодз. От тук той се дилоцира в Колюшки, където чака следващите заповеди от главното командване. На 5 септември е изпратено нареждането до всички полски части да отстъпят навътре в страната, за да се прегрупират. Śmiały тръгва към Варшава.

На 14 септември влакът успява да отблъсне атаката на 10-та бронирана немска дивизия при станция Забинка. Немците обаче овладяват град Брест и Смели вече не може да мине от там. Затова заминава за Луцк, където пристига на 16 септември. На следващият ден пристига новината, че освен немците, вече и СССР е нападнал Полша, затова Śmiały заминава за Лвов. Пристига там на 18 септември. Участва в няколко сражения срещу руснаците. Когато градът капитулира влакът е превзет от Червената армия. Не е известно в кои битки участва на страната на СССР. По някое време изглежда отново е пленен, този път от немците. Кога и при какви обстоятелства е унищожен също не е ясно, но изглежда това става през 1945 година.

Източник


вторник, 12 ноември 2019 г.

Забележителни френски военни победи - битката при Малаков (1855)

През 1853 избухва Кримската война между Русия от една страна и Турция, Франция и Англия от друга. Една от основните цели на тройния съюз е да завземат Севастопол, който е важна морска база за русите. Това обаче не се оказва никак лесно, защото руснаците са се укрепили добре. Обсадата се проточва, месеците се нижат, а никоя от страните не може да постигне победа. Наближава поредната зима, която би дала преимущество на руснаците. Междувременно в Англия настъпва политическа криза. Опасността английските войски да се изтеглят е реална. Затова командванията на Франция и Англия решават да направят един последен опит да превземат Севастопол. Французите ще атакуват укреплението Малаков, а британците Редан.

Използвайки своите корабни оръдия, съюзниците отслабват руската артилерия до толкова, че успяват да стоварят своите шурмови сили на брега на двете крепости. Англичаните завземат Редан за кратко, но след няколко часа са отблъснати от решените на всичко руснаци. Французите обаче, не само че успяват да завземат Малаков, ами и да го удържат при последвалата контраатака. Така защитата на Севастопол е пробита и пътят за завземането на града е открит. Виждайки, че нямат шансове, руснаците се евакуират и подпалват корабите си намиращи се в пристанището, за да не попаднат в ръцете на врага.

Източник


събота, 9 ноември 2019 г.

Забележителни френски военни победи - битката при Марна (1918)

През март 1918, по време на Първата световна война германците решават да започнат решителна офанзива на западния фронт (на Изток е избухната Октомврийската революция предишната година и Русия е вън от играта). Целта на немците е да нанесат тежко поражение на френските войски и да накарат и Франция да прекрати участието си в световната война. Офанзивата завзема известни територии, но не постига основната цел - да накара Франция да капитулира. Германците решават да подновят офанзивата през лятото през Фландрия. Първо обаче предприемат отвличаща вниманието атака при Марна. Фронтът там е близо до Париж и немците очакват, че съюзническите сили (французи, англичани и американци) ще се уплашат, че атаката цели завземане на френската столица и ще прехвърлят дивизии от други части на фронта и така ще оголят Фландрия.

Действително през първите два дни немците жънат сериозни успехи в битката при Марна. Пехотата напредва толкова бързо, че често ѝ се налага да спира и да изчаква да я настигне и артилерията. Всичко това обаче е уловка, съюзническите части нарочно да се изтеглили, за да създадат впечатлението, че фронтът тук е слаб. На следващият ден французите, англичаните и американците контраатакуват, числеността им надхвърля 85 000 човека.

Съюзниците са научили за плановете на германците от пленени немски войници. Освен това пробутват на немците фалшиви свои планове.

Тази битка е толкова трагична за германците, че след три месеца Германия капитулира.

Източник


неделя, 3 ноември 2019 г.

Забележителни френски военни победи - битката при Бувин (1214)

В предишната статия от поредицата описах как английският крал Джон I позорно губи Шато Гаяр през 1204. Англичанинът обаче таи надежди за реванш и през 1214 решава, че времето за това е дошло. Заедно с папа Инокентий III организират международна коалиция срещу Франция. Освен Англия другата по-значима сила в този съюз е Германия.

Първоначалният план е английските войски да дебаркират в западна Франция, докато всички останали от коалицията настъпват от север към Париж. Англичаните обаче бързо са разбити и френският крал Филип може да пренасочи всичките си сили срещу идващия от север враг. Остатъците от английската армия се присъединяват към германците при Фландрия, общият брой на войската им е 9000 човека. Филип има 7000 войни, но тежката му кавалерия е способна да обърне всеки враг в бяг. Именно тя разбива и двата фланга на коалиционните сили. Французите започват да обграждат немците в центъра. Поражението на коалицията щеше да е още по-голямо, ако не бяха 700-те въоръжени с пики немски войни. Те държат позициите си с часове преди да бъдат окончателно унищожени. Тяхната саможертва обаче позволява на стотици други германци да успеят да се измъкнат от бойното поле. Французите решават да ги оставят свободно да си заминат и да не ги преследват. Не е нужно - последните от тази битка са епохални и без това. Поредният военен провал на английския крал Джон I го принуждава под натиска на благородниците да подпише Магна харта гарантираща правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите. Малко по-късно Джон I е свален от трона. Една година по-късно същата съдба сполетява и немския император Ото.

Източник


събота, 2 ноември 2019 г.

Забележителни френски военни победи - обсадата на Шато Гаяр (1204)

В предишната статия описах как Англия е почти напълно изтласкана от континентална Европа след Стогодишната война. Преди това да се случи векове наред Англия и Франция са в съперничество за Нормандия, земите обхващащи части от днешна северна Франция, Белгия и Холандия. Поредната война между двете велики сили започва през 1202. По това време на трона на Англия седи крал Джон I, който не е особено обичан от много от благородниците. Някои до толкова го ненавиждат, че се присъединяват към французите. Късметът обаче е на страната на крал Джон и той записва голяма победа край Миребу. Не стига, че разгромява французите, но и успява да залови всички английски благородници, които са го предали. Отношението към тези бунтовници е брутално и това спечелва още повече ненавист на английския крал. Както се казва "чашата прелива" през 1203, когато пияният Джон I нарежда един от най-важните бунтовници, дука на Бретан, да бъде завързан за камък и удавен в река Сена. Френският крал Филип II веднага се възползва от броженията в двора на англичаните и обсажда важната крепост Шато Гаяр. Отново към французите се присъединяват редица недоволни от крал Джон англичани.

Джон I се опитва да се притече на помощ на гарнизона в Шато Гаяр, но не успява да разкъса блокадата, затова бяга чак на островната част от държавата - днешна Англия. Филип II завладява Шато Гаяр през март 1904 както и немалка част от останалите континентални английски владения.

Източник


четвъртък, 31 октомври 2019 г.

Забележителни френски военни победи - Кастийон (17 юли 1453)

Стогодишната война, въпреки името си, продължава повече от 100 години. Води се между Англия и Франция от 1337 до 1453 г. Англичаните записват много победи срещу французите благодарение на техните далекобойни стрелци с лъкове, но в крайна сметка победата във войната е за Франция. В последните 30 години от този проточил се конфликт Английската корона търпи поражение след поражение. Така се стига до решителната битка при Кастийон на 17 юли 1453. Английските лордове смятат, че това ще е победата, която ще обърне войната отново в тяхна полза и хвърлят много ресурси.

Френските войски имитират оттегляне и англичаните под командването на Лорд Талбот се хвърлят в преследване. "Изоставеният" лагер на франсетата обаче съвсем не се оказва толкова изоставен, в него има прикрита цяла артилерийска част, която открива огън по настъпващите англичани. В този момент връхлита и френската тежка кавалерия. Битката е невероятен френски триумф. Английските загуби възлизат на хиляди загинали, докато французите са загубили едва около 100 човека.

В резултат от това сражение Англия губи почти всички свои континентални владения в Европа без Кале.

Източник


понеделник, 28 октомври 2019 г.

Забележителни френски военни победи - Аустерлиц (2 декември 1805)

Наполеон често е представян като един от най-великите пълководци за всички времена и определено има защо. Макар в крайна сметка да губи наполеоновите войни, то благодарение на него Франция дълги години успява сама да воюва успешно срещу обединените армии на останалата част от Европа.

През 1805 по време на Войната на Третата коалиция Наполеон повежда армията си в Австрия с цел да я накара да капитулира. Есента не е благоприятна за австрийците и те търпят сериозни загуби, дори столицата Виена е превзета. Оцелелите австрийски части решават да избягват нови сблъсъци със французите докато не пристигнат руснаците. Руският цар Александър вижда, че продоволствените линии на Наполеон са силно разтегнати и решава също да не влиза веднага в сблъсък с френската армия, а да се оттегли и по този начин да обтегне още повече линиите за снабдяване на врага си. Френският генерал обаче е достатъчно далновиден, за да прозре каква е целта на русите и на свой ред решава да ги подведе. Претендира, че френската армия изнемогва и едва успява да достави нужните храна и муниции на толкова километри от Франция. Дори изтегля обратно част от войските си и праща писмо на противниците си, в което говори за примирие.

Руснаците и австрийците се хващат на въдицата и решават, че французите са достатъчно изтощени, за да бъдат атакувани. Съюзниците имат 85 000-на армия, а си мислят, че франсетата са около 50 000. Започвайки решителната битка Наполеон бързо докарва армия от 79 000 човека. Руснаци и австрийци нападат десния фланг на Наполеон разчитайки, че така ще отрежат останалата част от армията му от линиите за снабдяване. Левият фланг на Наполеон на свой ред напада вражеския ляв фланг, както и централната част на руско-австрийските сили. Цялата битка продължава едва няколко часа. Французите губят под 10 000 човека, докато загубите на врага са 16 000 убити и 20 000 пленени.

В резултат на тази битка Австрия излиза от войната и се съгласява да изплаща репарации на Наполеон.

Източник


събота, 26 октомври 2019 г.

Забележителни френски военни победи - битката край Тур

Годината е 732-а и Карл Мартел, водач на франките е в конфликт с Омаядският халифат, който тъкмо е превзел Испания и на път да завладее Европа след като е сторил същото със Северна Африка. Омаядите са вероятно най-голямата военна сила по онова време, шансовете на Карл не са особено добри. Франките (предшественици на Франция) са най-силната европейска армия, макар и да не могат да се сравняват с някогашната Римска империя. Ако те не успеят да спрат арабите, едва ли някой друг в Европа ще успее да го стори.

Между Омаядският халифат и държавата на франките се намира малкото независимо херцогство Аквитания. Арабите съвсем разумно решават първо да се разправят с тази дребна пречка преди да атакуват франките, но самите франки още по-разумно решават да се притекат на помощ на Аквитания, а не да чакат да дойде техния ред.

Решителната битка се състои при град Тур. Омаядите са предвождани от Абдул Рахман ал-Гафики. Той използва позната тактика хвърляйки конницата си срещу пешите войни на Мартел. Френската пехота обаче устоява. Опитните войни имат железни нерви и не побягват въпреки страховитата гледка на връхлитащата арабска конница, макар да дават много жертви. В един момент по време на боя сред редиците на омаядите се разнася слухът, че група франки са проникнали в лагера им и отмъкват плячката им. За арабите е немислимо да загубят ограбеното до този момент и една част от омаядите се отправя назад, за да брани плячкосаното. Останалите араби като виждат това, решават, че събратята им просто бягат и на свой ред започват да се изтеглят. Франките са възползват от това и печелят тази решителна битка. Европа е спасена от омаядското нашествие.

Източник