Забележителни френски военни победи - Кастийон (17 юли 1453)

Стогодишната война, въпреки името си, продължава повече от 100 години. Води се между Англия и Франция от 1337 до 1453 г. Англичаните записват много победи срещу французите благодарение на техните далекобойни стрелци с лъкове, но в крайна сметка победата във войната е за Франция. В последните 30 години от този проточил се конфликт Английската корона търпи поражение след поражение. Така се стига до решителната битка при Кастийон на 17 юли 1453. Английските лордове смятат, че това ще е победата, която ще обърне войната отново в тяхна полза и хвърлят много ресурси.

Френските войски имитират оттегляне и англичаните под командването на Лорд Талбот се хвърлят в преследване. "Изоставеният" лагер на франсетата обаче съвсем не се оказва толкова изоставен, в него има прикрита цяла артилерийска част, която открива огън по настъпващите англичани. В този момент връхлита и френската тежка кавалерия. Битката е невероятен френски триумф. Английските загуби възлизат на хиляди загинали, докато французите са загубили едва около 100 човека.

В резултат от това сражение Англия губи почти всички свои континентални владения в Европа без Кале.

Източник

Руски военнослужещ застреля 8 други войници в Сибир

Тази новина е от миналата седмица, но предпочитам да я дам със закъснение, отколкото да я пропусна, защото за пореден път показва колко е лошо положението в руската армия. Младото войниче е пристъпило към този си акт след нервен срив. Не е първият такъв случай в Русия. А някои български идиоти искат и у нас да връщат задължителната казарма.

Източник

Ето това е 20-годишният войник, вероятно с неговите родители (източник). Горките изтерзани хорица, какво ли им е сега...

Забележителни френски военни победи - Аустерлиц (2 декември 1805)

Наполеон често е представян като един от най-великите пълководци за всички времена и определено има защо. Макар в крайна сметка да губи наполеоновите войни, то благодарение на него Франция дълги години успява сама да воюва успешно срещу обединените армии на останалата част от Европа.

През 1805 по време на Войната на Третата коалиция Наполеон повежда армията си в Австрия с цел да я накара да капитулира. Есента не е благоприятна за австрийците и те търпят сериозни загуби, дори столицата Виена е превзета. Оцелелите австрийски части решават да избягват нови сблъсъци със французите докато не пристигнат руснаците. Руският цар Александър вижда, че продоволствените линии на Наполеон са силно разтегнати и решава също да не влиза веднага в сблъсък с френската армия, а да се оттегли и по този начин да обтегне още повече линиите за снабдяване на врага си. Френският генерал обаче е достатъчно далновиден, за да прозре каква е целта на русите и на свой ред решава да ги подведе. Претендира, че френската армия изнемогва и едва успява да достави нужните храна и муниции на толкова километри от Франция. Дори изтегля обратно част от войските си и праща писмо на противниците си, в което говори за примирие.

Руснаците и австрийците се хващат на въдицата и решават, че французите са достатъчно изтощени, за да бъдат атакувани. Съюзниците имат 85 000-на армия, а си мислят, че франсетата са около 50 000. Започвайки решителната битка Наполеон бързо докарва армия от 79 000 човека. Руснаци и австрийци нападат десния фланг на Наполеон разчитайки, че така ще отрежат останалата част от армията му от линиите за снабдяване. Левият фланг на Наполеон на свой ред напада вражеския ляв фланг, както и централната част на руско-австрийските сили. Цялата битка продължава едва няколко часа. Французите губят под 10 000 човека, докато загубите на врага са 16 000 убити и 20 000 пленени.

В резултат на тази битка Австрия излиза от войната и се съгласява да изплаща репарации на Наполеон.

Източник

САЩ ликвидираха Ал Багдади, лидера на Ислямска държава

Тази нощ специалните части на САЩ са извършили изненадваща атака в сирийската провинция Идлиб. Все още не е напълно потвърдено, но изглежда, че целта е била не кой да е, а лидерът на терористичната организация "Ислямска държава" Абу Бакр ал-Багдади. (Източник)

Идлиб е провинция под контрола на множество бунтовнически фракции включително Ал Кайда и подкрепяните от Турция джихадисти. Макар и различни и често противопоставящи се една на друга, всички групи имаха общ враг в лицето на Ислямска държава. Така че съвсем резонен е въпроса какво е правил Багдади в тази провинция. А може би само привидно джихадистите от Идлиб са били непримирими врагове на ИД? Може би тайно са го подслонявали при себе си?

Има и друг вариант - не се е криел в Идлиб, а е минавал от там на път за Турция. Някои смятат, че ал-Багдани е решил, че сега е момента да се измъкне от Сирия заради хаоса, който настъпи след американското изтегляне от източната част на страната (макар че по последни данни американската армия се връща, за да охранява петролните полета). До този момент се предполагаше, че топ терористът се криеше някъде в централните или източните региони на Сирия. Действително изглеждаше, че няма по-добро време от сегашното, за да се измъкне. Турция нападна кюрдите, които са главния враг на Ислямска държава. САЩ уж се изтеглят. Армията на Асад се готви да завладее Идлиб докато в същото време се противопоставя заедно с кюрдите на турската инвазия на североизток. Израел е ангажиран само с иранското присъствие в Сирия, Иран само мисли как да нападне вечния враг Израел. Русия е затънала до гуша в мръсните си сделки с Ердоган. И не изглеждаше, че на някой му е до лидера на Ислямска държава. Ето, че обаче не се оказа така. Остава въпроса дали цялата операция по "американското изтегляне" не е била просто подвеждащ ход целящ именно това - да накара Багдади да излезе от скритото си убежище мислейки, че сега е най-подходящият момент.

Във всеки случай конспирациите относно смъртта на Багдади тепърва ще се вихрят.

Между другото изглежда Ал Багдади сам е активирал жилетката си с експлозиви. Така той нанася един последен удар на света. Неговите последователи ще могат да използват това, за да твърдят, че Багдади е по-велик от Осама бин Ладен, който бе убит, а техният идол реши сам да загине като мъченик.

Забележителни френски военни победи - битката край Тур

Годината е 732-а и Карл Мартел, водач на франките е в конфликт с Омаядският халифат, който тъкмо е превзел Испания и на път да завладее Европа след като е сторил същото със Северна Африка. Омаядите са вероятно най-голямата военна сила по онова време, шансовете на Карл не са особено добри. Франките (предшественици на Франция) са най-силната европейска армия, макар и да не могат да се сравняват с някогашната Римска империя. Ако те не успеят да спрат арабите, едва ли някой друг в Европа ще успее да го стори.

Между Омаядският халифат и държавата на франките се намира малкото независимо херцогство Аквитания. Арабите съвсем разумно решават първо да се разправят с тази дребна пречка преди да атакуват франките, но самите франки още по-разумно решават да се притекат на помощ на Аквитания, а не да чакат да дойде техния ред.

Решителната битка се състои при град Тур. Омаядите са предвождани от Абдул Рахман ал-Гафики. Той използва позната тактика хвърляйки конницата си срещу пешите войни на Мартел. Френската пехота обаче устоява. Опитните войни имат железни нерви и не побягват въпреки страховитата гледка на връхлитащата арабска конница, макар да дават много жертви. В един момент по време на боя сред редиците на омаядите се разнася слухът, че група франки са проникнали в лагера им и отмъкват плячката им. За арабите е немислимо да загубят ограбеното до този момент и една част от омаядите се отправя назад, за да брани плячкосаното. Останалите араби като виждат това, решават, че събратята им просто бягат и на свой ред започват да се изтеглят. Франките са възползват от това и печелят тази решителна битка. Европа е спасена от омаядското нашествие.

Източник

Размирици в Чили с поне седмина загинали

От няколко дни в Чили се провеждат масови протести често пъти съпроводени със сериозни размирици. Поводът е поскъпването на билетите за метрото. Поне 7 човека са загинали до този момент.

Забележителни френски военни победи - Бир Хакайм

Франция е известна с бързото си капитулиране по време на Втората световна война. Въпреки това тя има няколко славни момента в този конфликт. След официалната капитулация, алтернативно френско правителство бива съставено в Лондон. Много от оцелелите и напуснали страната френски войници се обявяват във вярност към него. Те стават известни като свободната френска армия. Много от тези войници са базирани в Африка.

Първа френска свободна дивизия се състои от 3600 човека. Тя е изпратена да защитава стара османска крепост край Бир Хакайм в северна Африка. Немците я обсаждат през 1942, защото наличието на френски войски там пречи на снабдяването с продоволствия на предните части и на германците се налага да използват дълги обходни маршрути.

Французите оказват доста сериозна съпротива цели две седмици срещу враг превъзхождащ ги 10 пъти. В крайна сметка оцелелите от Първа френска свободна дивизия се изтеглят, но двете седмици през които са се противопоставяли на немците са достатъчни, за да се забави сериозно нацисткото настъпление в северна Африка. Това помага на съюзническите части да се организират и нанесат решителна победа на германците при Ел Аламейн. Освен това немците се отказват от плана си за нахлуване в Малта.

Източник

Мексиканските картели показват тежко въоръжение и надвиват полицията

В Мексико нещата са сериозни, за пореден път се видя колко слаба е държава и колко силна е "паралелната държава" изградена от криминалните кланове. През седмицата бе арестуван сина на известния бос Ел Чапо, който е в затвора в САЩ. Този арест накара ръководеният от него нарко-картел да излезе на улиците в град Кулиакан и да влезе в битка със силите на реда. Престъпниците използваха тежки картечници и дори бронирани коли. Властите се огънаха и освободиха арестанта под претекст "да се запази мира".

Източник

Забележителни френски военни победи - Лудата война

La Guerre Folle (Лудата война) е военен конфликт развил се между 1485 и 1488. Когато умира крал Луи XI, престолонаследникът Шарл VIII е твърде млад за да заеме трона. Затова властта е дадена в ръцете на регентката Ан дьо Божьо. Братовчедът на краля (бъдещият Луи XII) не е доволен от това. Опитва се да поеме регентството, но не успява и затова бяга в Бретан, който е независим от Франция по това време. От там Луи XII събира армия и поддръжници сред някои силни френски благородници и започва военна кампания срещу френската монархия. Бунтовниците получават подкрепа от Англия, Австрия и Испания, които дори пращат войски в Бретан. На свой ред Франция обявява Луи XII и поддръжниците му за предатели и започва да подготвя своя офанзива.

Бретанската армия възлиза на няколко хиляди души подкрепени от испански и австрийски части, както и от 700 английски стрелци с дълги лъкове. Решителната битка се състои при Сент-Обен-дю-Кормие. Бретанците заемат по-добрите по-високи позиции, а английските стрелци смущават французите докато те се прегрупират. Сякаш победителят вече изглежда ясен. Тогава обаче френската кавалерия (предвождана от италиански наемници) използват дупка появила се в редиците на бретанците и пробива защитата им. Останалата част от френската войска ги последва. Това е решителна победа за френските сили, която довежда до това в крайна сметка Бретан да стане френска провинция.

Източник

Проектът Рожава приключи

Изправени срещу реалната опасност над тях да бъде извършен геноцид, кюрдите от северна Сирия се предадоха на Асад. Така проектът за автономна кюрдска област известен като Рожава приключи.

Битката за остров Ату

Ату е най-западният остров, за който се счита, че е част от северноамериканския континент. Той е доста далеч от континентална Америка, Азия е почти на същото разстояние и можеше, ако съдим само по това, да го определим като азиатски остров. Но имайки в предвид тектониката и връзката на Ату с останалите острови край Аляска, той е класифициран като американски. Именно затова се е стигнало до куриозния факт да има една битка от Втората световна война, която да се е водила в Северна Америка.

САЩ влизат във Втората световна война след нападението в Пърл Харбър през 1941. Страхувайки се, че Япония може да нападне Аляска, американците евакуират всички местни жители ескимоси от островите. Страховете им се оказват оправдани - на 7 юни 1942 японски части завземат Ату. Американците предприемат офанзива за отвоюването на острова едва една година по-късно - на 11 май 1943. Японският контингент се състои от около 2900 човека. САЩ отделят 15 000 войници, отделно са подкрепени и от канадски части. Не на последно място, САЩ използва и бомбардировачи срещу японските позиции на острова.

Въпреки техническото и числено превъзходство американците срещат ожесточена съпротива. Освен това и суровият климат е против тях, японците на острова отдавна са се аклиматизирали. Сраженията продължават до 30 май, бавно и мъчително американците разчистват от врагове всеки окоп и всяко укрепление. В крайна сметка островът е отвоюван с цената на 549 загинали американци и няколко хиляди ранени. От японския гарнизон почти всички са избити, те буквално се бият до последно. Пленените японци са едва 28.

Източник

Ситуацията в Близкия Изток за последните 48 часа

Вчера сутринта ирански танкер бе атакуван с две ракети в Червено море. Известно количество петрол изтече във водата, но корабът като цяло не е сериозно пострадал и ще успее да се добере до Иран. Иранските власти се заканват да накажат отговорните за това нападение.

Източник

А тази нощ турската артилерия е обстреляла американска военна база в Сирия, уж случайно. Няма пострадали американци.

Източник

Междувременно:

Турция се похвали, че е превзела град Рас ал Айн в североизточна Сирия

Ако се потвърди, това ще е първият голям град превзет от турските окупатори при новата им кампания срещу кюрдите в Сирия.

Примери за ефекта на пеперудата в световната история

Ефектът на пеперудата гласи, че размахването на крилата на пеперуда в тропическата джунгла в крайна сметка може да доведе до появата на ураган в другия край на света. Това е образен начин да се каже, че на пръв поглед дребни събития могат да имат епохални последици. През годините изучавайки историята многократно съм се убеждавал колко често този ефект се проявява. Да вземем например описаната в друга статия битка при Полтава от 1709 г.

Това е решителното сражение между Швеция и Русия, но малко преди него шведският крал е ранен и не може лично да ръководи армията, вместо това остава в палатката си. Карл XII е брилянтен стратег и много от шведските успехи във войната до този момент се дължат именно на него. Липсата му е осезаема от бойното поле и за изненада на мнозина фаворитът Швеция губи тази решителна битка. Това в крайна сметка води до шведския залез, тази скандинавска страна никога повече няма да бъде голяма сила. За сметка на нея започва руският подем от началото на 18-ти век. За всичко това до голяма степен е отговорен малшансът, който е имал Карл XII - да бъде ранен малко преди главното сражение.

На свой ред самата Русия ще усети негативите от "ефектът на пеперудата" два века по-късно. В нощта на 8 февруари 1904 изненадващо японците решават да нападнат руския флот закотвен в Порт Артур (китайско пристанище отдадено под наем на Русия през 1897). Схватките продължават и на следващата сутрин. По това време Япония не се слави като значителна военна сила. Изглежда немислимо да победи една европейска империя като Русия. Слабата японска бойна подготвеност си проличава в това, че от 16 изстреляни торпеда само три успяват да ударят руски кораби. За късмет на японците обаче сред трите ударени руски съда са двата най-добри бойни кораби в тази флотилия - „Цесаревич“ и „Ретвизан“. Ако други кораби вместо тях бяха поразени, вероятно руския гарнизон щеше да задържи града до идването на подкрепленията от европейската част на Русия. С изваждането от строя на двата най-добри бойни кораби, падането на Порт Артур се ускорява и когато в крайна сметка подкрепленията идват, е вече късно. Руснаците търпят ново голямо поражение във войната, което съм описал тук:

Забележителни руски военни провали - Цушима, май 1905

За велика европейска сила да загуби от японците е не само немислимо, но също е натоварено и с тежки обстоятелства за режима. Руският народ, от аристокрацията до наскоро освободените крепостни селяни, губят доверие в армията и царската политическа система. Това води до Руската революция от 1905 г. и индиректно до още по-тежките поражения през Първата световна война завършила с революцията от 1917 г. И всичко това до голяма степен заради три торпеда, които някак си успяват да уцелят точно най-добрите руски кораби при Порт Артур.

Източник

Турция започна операция срещу кюрдите в северна Сирия

За последните 48 часа се случиха доста важни събития, които вероятно ще доведат до големи кръвопролития в региона известен като Рожава в Сирия. Руската подлога Доналд Тръмп обяви, че дава зелена светлина за турска инвазия като изтегля американските военни от северна Сирия. Кръволокът Ердоган само това и чакаше и буквално няколко часа след американското предателство нанесе ограничени въздушни удари по кюрдски позиции на границата между Сирия и Ирак. (Източник)

И други бързо се възползваха от предателството на Тръмп срещу най-верните им съюзници в борбата срещу Ислямска държава. В нощта на 8 срещу 9 октомври джихадистите от ИД се опитаха да превземат град Рака, който в момента е под контрола на доминираните от кюрдите Сирийски демократични сили (СДС). Те нападнаха града с между 50 и 100 бойци опитвайки се да повторят успеха си срещу иракския град Мосул, който бе превзет от едва 200 ислямисти. СДС обаче са много по-смели и мотивирани за борба отколкото иракската армия и не побягнаха, а отбиха нападението на ИДИЛ. (Източник)

А ето, че преди около 5 часа Турция започна масирани бомбардировки срещу кюрдите в Сирия, очаква се до часове да почне и сухопътна операция.

(Източник)

(Източник)

Разбеснелият се Ердоган явно вече си мисли, че всичко му е позволено след като по същото време реши да заплашва и Кипър:

Турция обкръжи Кипър с военни кораби и подводници

Забравени битки обърнали историята - нападенията срещу Константинопол (717-718 г.)

В началото на 8 век Омаядският халифат заплашва Византийската империя с пълно унищожение. Арабите без сериозна съпротива преминават през Мала Азия и достигат до стените на Константинопол. Тогава току-що възкачилия се на трона византийски император Лъв III търси помощ от българския хан Тервел. И въпреки, че в предишни години българите са били нападани най-вероломно от византийците, Тервел се съгласява да им помогне - явно добре разбира, че са за предпочитане пред омаядите. Така неочаквано между 80 000 и 120 000 араби изведнъж се оказват ударени от две страни - от византийците и от българите. Техните кораби пък стават жертва на така наречения гръцки огън. На страната на арабите насила се сражават и много християнски роби. Те веднага изоставят позициите си като виждат на къде отиват нещата. Така цялата омаядска кампания се проваля.

Ако не беше намесата на Тервел вероятно Константинопол щеше да падне и цяла Европа щеше да бъде застрашена от мюсюлманска инвазия няколко века преди идването на османците.

Източник

Шести ден на кървави протести в Ирак

Миналият вторник в Багдад започнаха протести, които скоро се разпространиха и в други иракски градове. Повод за тях са недоволството от корупцията, безработицата и проблемите в доставянето на битови услуги като електричество и питейна вода. Според демонстрантите вината е на правителството на Адел Абдел Махди. Вместо да се слушат в исканията на протестиращите, властите се опитаха с насилие да потушат демонстрациите. Загиналите демонстранти са вече над 100. Според някои ирански части са навлезли в Ирак, за да помогнат в смазването на народния бунт. Освен това маскирани мъже нападнаха офисите на всички телевизии в Багдад, които отразяваха протестите.

Източник

Забравени битки обърнали историята - Айн Джалут, 3 септември 1260

Едва ли има друго място на света, което да е толкова често раздирано от военни конфликти както Близкия изток. Така е от дълбока древност та чак до днес. В средата на 13-ти век тук пристига Хулегу хан (внук на Чингиз хан), подчинява множество царства и опожарява Багдад. С армията си от над 300 000 войни, той е на път да завладее и Египет. Хелугу праща емисари до отделните християнски кралства в региона, които се появяват след кръстоносните походи. Приканва ги да изградят общ "Франк-монголски" съюз срещу мюсюлманите. Европейците сериозно обмислят това предложение. По всичко изглежда, че районът е на път да бъде доминиран от монголската мощ за години и десетилетия напред.

Тогава съдбата се намесва, внезапно умира Мунке хан, който е брат на Хелулу и е оставен в степите на Монголия, за да движи държавните дела. Хулегу хан трябва да се върне у дома, за да не настъпи хаос точно в центъра на империята. Така съюзът между християни и езичници (каквито са по това време монголите) така и не се материализира. От всичко това се възползват мемелюците. Те подемат военна кампания срещу двадесетте хиляди монголи, които Хелулу е оставил да пазят завоеванията му в Близкия изток. Въпреки, че 20 000 не е толкова внушителна бройка като първоначалната 300 000, това пак си е една добра армия и не е ясно дали султанът на мемелюците не се е излъгал в преценката си.

Решителната битка се състои при Айн Джалут на 3 септември 1260. След кратка схватка мюсюлманската армия започва да отстъпва и монголите предусещайки поредна победа се втурват безразсъдно в преследване. Това обаче се оказва клопка - основните сили на мемелюците нападат монголците по фланговете. Повечето монголи са избити. И така вместо да имаме монголска доминация в Близкия изток, за дълги години там властват мемелюците.

Когато Хулегу хан научава за разгрома на неговата армия, той се заканва да се върне и отмъсти. Това обаче никога не се случва, защото в самата Монголия прониква исляма и макар тази религия никога да не става доминираща там, това е достатъчно да създаде на Хелугу достатъчно проблеми и да не може да организира нови големи военни походи.

Източник

Украинските загуби през месец септември 2019

Войната в източна Украйна продължава. Имаме повишение на загубите спрямо миналия месец.

11 убити
40 загинали

Източник

Забравени битки обърнали историята - Полтава, 27 юни 1709

Шведският крал Карл XII е брилянтен военен тактик още от ранни младини. През 1700 той е едва 17-годишен и руснаците мислят, че крехката му възраст го прави слаб и неопитен и затова се впускат във война със Швеция. За 9 години Русия търпи поражение след поражение в тази война и отстъпва поголовно. До голяма степен шведските успехи се дължат на Карл, който лично наблюдава големите битки и дава много точни нареждания. Освен това по онова време Швеция има най-модерната армия в света и с право може да се нарече велика сила.

Преследвайки руснаците шведите навлизат дълбоко в Европа. Предстои последната решителна битка край Полтава в днешна Украйна. Малко преди нея обаче Карл XII е прострелян в крака от случаен куршум докато инспектира полето където предстои да се води основното сражение. Раната му е доста сериозна и затова той не може лично да ръководи бойните действия на шведските войски, остава си в палатката. Армията е поверена на двама маршали, те обаче се мразят изключително много и не си сътрудничат по време на сражението. В резултат на всичко това руснаците водени от цар Петър разбиват шведите. Този руски цар ще остане в историята като Петър Велики. Това е краят на шведската доминация, никога повече Швеция няма да бъде сила от такъв калибър. Но пък битката е начало на руското домогване до статуса на велика сила от световна величина. Как ли щеше да се развие историята, ако Карл не беше ранен и лично ръководеше армията си или поне ако двамата шведски маршали бяха преглътнали омразата си и си бяха сътрудничели?

Самият Карл XII е убит по-късно при мистериозни обстоятелства. Има подозрения, че е убит от свои. Любопитна подробност - този шведски крал е свързан и с българската история, тъй като при неговото посещение в Османската империя преминава през Странджа. Това пътуване е свързано с масово кръщаване на децата на местните селяни с името Карл, като и до днес това име се среща в странджанския регион.

Източник

Облаците се сгъстяват над Саудитска Арабия

Миналата седмица йеменските бунтовници известни като хути, а също и като хуси, излязоха с твърдението, че наскоро са атакували голяма група саудитски войски край границата между двете страни. Убити са над 500, други стотици са пленени. Тези цифри може би са преувеличени, но действително такъв инцидент е имало и саудитците са загубили брутално. (Източник)

В същото време в самата Саудитска Арабия личният бодигард на принца престолонаследник бе застрелян при съмнителни обстоятелства. Уж след спречкване с приятел, но дали не става въпрос за покушение? (Източник)

На всичкото отгоре накрая пламна и сградата на нова железопътна гара. Саботаж? (Източник)