Показват се публикациите с етикет Япония. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Япония. Показване на всички публикации

понеделник, 23 декември 2019 г.

Леви терористични организации - Японската червена армия

През 70-те години на ХХ век в Япония е формирана организацията известна като "Японска червена армия". Целите са им освен премахване на монархията в страната и организирането на световна революция. Именно затова групата организира атентати в целия свят. През 1972 удрят летището Лод в Израел. Правят неуспешен бомбен атентат в Ню Джърси, САЩ. Имат оперативни бази в Манила и Сингапур както и силни връзки с други организации като Народният фронт за освобождение на Палестина например. Не се знае дали групата продължава да съществува и в днешно време. Много от членовете ѝ са в затвора, а последната акция на Японската червена армия е от 2001 г.

Източник


неделя, 13 октомври 2019 г.

Битката за остров Ату

Ату е най-западният остров, за който се счита, че е част от северноамериканския континент. Той е доста далеч от континентална Америка, Азия е почти на същото разстояние и можеше, ако съдим само по това, да го определим като азиатски остров. Но имайки в предвид тектониката и връзката на Ату с останалите острови край Аляска, той е класифициран като американски. Именно затова се е стигнало до куриозния факт да има една битка от Втората световна война, която да се е водила в Северна Америка.

САЩ влизат във Втората световна война след нападението в Пърл Харбър през 1941. Страхувайки се, че Япония може да нападне Аляска, американците евакуират всички местни жители ескимоси от островите. Страховете им се оказват оправдани - на 7 юни 1942 японски части завземат Ату. Американците предприемат офанзива за отвоюването на острова едва една година по-късно - на 11 май 1943. Японският контингент се състои от около 2900 човека. САЩ отделят 15 000 войници, отделно са подкрепени и от канадски части. Не на последно място, САЩ използва и бомбардировачи срещу японските позиции на острова.

Въпреки техническото и числено превъзходство американците срещат ожесточена съпротива. Освен това и суровият климат е против тях, японците на острова отдавна са се аклиматизирали. Сраженията продължават до 30 май, бавно и мъчително американците разчистват от врагове всеки окоп и всяко укрепление. В крайна сметка островът е отвоюван с цената на 549 загинали американци и няколко хиляди ранени. От японския гарнизон почти всички са избити, те буквално се бият до последно. Пленените японци са едва 28.

Източник


четвъртък, 10 октомври 2019 г.

Примери за ефекта на пеперудата в световната история

Ефектът на пеперудата гласи, че размахването на крилата на пеперуда в тропическата джунгла в крайна сметка може да доведе до появата на ураган в другия край на света. Това е образен начин да се каже, че на пръв поглед дребни събития могат да имат епохални последици. През годините изучавайки историята многократно съм се убеждавал колко често този ефект се проявява. Да вземем например описаната в друга статия битка при Полтава от 1709 г.

Това е решителното сражение между Швеция и Русия, но малко преди него шведският крал е ранен и не може лично да ръководи армията, вместо това остава в палатката си. Карл XII е брилянтен стратег и много от шведските успехи във войната до този момент се дължат именно на него. Липсата му е осезаема от бойното поле и за изненада на мнозина фаворитът Швеция губи тази решителна битка. Това в крайна сметка води до шведския залез, тази скандинавска страна никога повече няма да бъде голяма сила. За сметка на нея започва руският подем от началото на 18-ти век. За всичко това до голяма степен е отговорен малшансът, който е имал Карл XII - да бъде ранен малко преди главното сражение.

На свой ред самата Русия ще усети негативите от "ефектът на пеперудата" два века по-късно. В нощта на 8 февруари 1904 изненадващо японците решават да нападнат руския флот закотвен в Порт Артур (китайско пристанище отдадено под наем на Русия през 1897). Схватките продължават и на следващата сутрин. По това време Япония не се слави като значителна военна сила. Изглежда немислимо да победи една европейска империя като Русия. Слабата японска бойна подготвеност си проличава в това, че от 16 изстреляни торпеда само три успяват да ударят руски кораби. За късмет на японците обаче сред трите ударени руски съда са двата най-добри бойни кораби в тази флотилия - „Цесаревич“ и „Ретвизан“. Ако други кораби вместо тях бяха поразени, вероятно руския гарнизон щеше да задържи града до идването на подкрепленията от европейската част на Русия. С изваждането от строя на двата най-добри бойни кораби, падането на Порт Артур се ускорява и когато в крайна сметка подкрепленията идват, е вече късно. Руснаците търпят ново голямо поражение във войната, което съм описал тук:


За велика европейска сила да загуби от японците е не само немислимо, но също е натоварено и с тежки обстоятелства за режима. Руският народ, от аристокрацията до наскоро освободените крепостни селяни, губят доверие в армията и царската политическа система. Това води до Руската революция от 1905 г. и индиректно до още по-тежките поражения през Първата световна война завършила с революцията от 1917 г. И всичко това до голяма степен заради три торпеда, които някак си успяват да уцелят точно най-добрите руски кораби при Порт Артур.

Източник


събота, 28 септември 2019 г.

Забравени битки обърнали историята - японската кампания в Индия (март - юли 1944)

Цял един театър на бойните действия от Втората световна война често се нарича "забравен", защото рядко се говори за него. На битките в Китай, Бирма и Индия не се отдава голямо значение, а не трябва да е така - ако Япония не бе спряна и изтощена в източна Азия, не е ясно колко още щеше да се проточи най-кървавата война в историята на човечеството. Днес всеки знае за Пърл Харбър, руското геройство на Източния фронт, десантът в Нормандия и т.н. Но чували ли сте за Кохима напримерно?

След като помитат източна Азия, японците стигат до Индия. Там се водят две големи и продължителни битки - при Имфал (8 март – 3 юли 1944) и Кохима (4 април – 22 юни 1944). В продължение на месеци за британците се редят поражение след поражение. 14 британска армия е изтласкана навътре в Идния. Тя не разполага с много ресурси, Великобритания праща всичко, което има на западния фронт. Освен това малария и дизентерия измъчват европейците. В края на май англичаните са толкова зле с мунициите, че предпочитат да влизат в ръкопашни сражения с японците за да пестят куршуми. Някак неочаквано дори за самите тях, те успяват да отблъснат врага при Имфал и Кохима. От тук нататък нещата се обръщат - японците са тези, които отстъпват.

За жалост в самата Индия също не се обръща внимание на тези битки въпреки участието на хиляди индийски войници на страната на британците. Индийците смятат, че е било излишно това участие в една война между две колониални сили. Явно не знаят на какви ужаси са били подложени китайските селяни в завзетите от японците територии. Това щеше да споходи и индийците, ако японците бяха продължили да напредват.

Източник


неделя, 4 август 2019 г.

Забележителни руски военни провали - Цушима, май 1905

През 1898 Русия временно взима срещу заплащане Порт Артур в Китай (градът е върнат на китайците през 1950, днес той е квартал на многомилионния Далян). Порт Артур е много удобно пристанище намиращо се западно от Корейския полуостров, чрез придобиването му Русия разширява влиянието си дълбоко в източна Азия. Това пряко застрашава интересите на Япония, която през 1904 обсажда руския порт и то още преди да е обявила официално война. Руснаците спешно трябва да пратят подкрепления, за да разкъсат блокадата, но най-близките военни кораби са на цели 18 000 морски мили в Балтийско море. Балтийският флот потегля през октомври същата година и трябва да обиколи цяла Африка, защото Великобритания не разрешава на руските кораби да преминат през Суецкия канал. Проблемите започват от самото начало. В Северно море, което си е европейско море далеч далеч от Япония, на един от руските капитани му се привижда японски боен кораб и затова нарежда атака. "Корабът" всъщност е британска риболовна лодка. При последвалия хаос в продължение на 20 минути руските кораби стрелят един срещу друг. При инцидента загиват няколко от британските рибари и руският флот трябва да спре за известно време докато нещата се решат по дипломатически път.

След 7 месеца фотата достига източна Азия, но по това време Порт Артур вече е превзет. Руснаците се насочват към друго руско пристанище - Владивосток. То обаче е доста по-на север и руската флотилия трябва да мине покрай цяла Япония, за да го достигне. Руското командване избира най-прекия път - през тесния пролив разделящ Япония и Корея. Японските съгледвачи забелязват корабите отрано и по радиото съобщават на своята флота за приближаващия се враг. Срещата между двете флоти е край остров Цушима. Още първият изстрел подпалва един руски кораб и сериозно ранява един руски адмирал. Руснаците изпадат в паника и "битката" се превръща в клане. От общо 34 руски кораба, само 3 стигат до Владивосток.

Източник


понеделник, 22 юли 2019 г.

Миналата седмица бе извършен най-големият терористичен акт в Япония за последните десетилетия

Някак си мина незабелязано тази новина. Мъж нахлу в японско анимационно студио и предизвика пожар, при който загинаха над 30 човека. Мотивите на нападателя не се съобщават, но изглежда те не са нито политически, нито религиозни. Изглежда просто е изперкал. Което показва още веднъж, че тероризмът няма вяра или идеология. Такива ужасни неща не се извършват само от брадати джихадисти или гологлави нацисти. Всеки ненормалник е способен на такова нещо.