В предишната статия от поредицата описах как английският крал Джон I позорно губи Шато Гаяр през 1204. Англичанинът обаче таи надежди за реванш и през 1214 решава, че времето за това е дошло. Заедно с папа Инокентий III организират международна коалиция срещу Франция. Освен Англия другата по-значима сила в този съюз е Германия.
Първоначалният план е английските войски да дебаркират в западна Франция, докато всички останали от коалицията настъпват от север към Париж. Англичаните обаче бързо са разбити и френският крал Филип може да пренасочи всичките си сили срещу идващия от север враг. Остатъците от английската армия се присъединяват към германците при Фландрия, общият брой на войската им е 9000 човека. Филип има 7000 войни, но тежката му кавалерия е способна да обърне всеки враг в бяг. Именно тя разбива и двата фланга на коалиционните сили. Французите започват да обграждат немците в центъра. Поражението на коалицията щеше да е още по-голямо, ако не бяха 700-те въоръжени с пики немски войни. Те държат позициите си с часове преди да бъдат окончателно унищожени. Тяхната саможертва обаче позволява на стотици други германци да успеят да се измъкнат от бойното поле. Французите решават да ги оставят свободно да си заминат и да не ги преследват. Не е нужно - последните от тази битка са епохални и без това. Поредният военен провал на английския крал Джон I го принуждава под натиска на благородниците да подпише Магна харта гарантираща правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите. Малко по-късно Джон I е свален от трона. Една година по-късно същата съдба сполетява и немския император Ото.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар