Гледайки какво се случва в момента в САЩ, човек би си помислил, че това не е обичайно - още пандемията не е отшумяла, а страната е залята от големи размирици.
Според някои историци обаче това не е необичайно, а направо си е закономерно. Те дават пример със селското въстание в Англия от 1381 година, което се случва веднага след чумната епидемия.
Днешна Америка, а и целият свят не приличат много на феодална Европа от 14-ти век. Няма крепостни селяни, Интернет и пътуванията спомагат за глобализацията. И въпреки това причините довели до някогашните бунтове са налице - по-голямата част от световното богатство се държи от малък свръхбогат елит. Голяма част от останалото население се чувства онеправдано. Да, за разлика от средновековните селяни имаме мобилни телефони, а денонощният магазин за алкохол ни е на една крачка, но въпреки това сме като "закрепостени" за работодателя си. Колко хора могат да си позволят да напуснат работа без да са си намерили друга и няколко месеца да се скитат където си пожелаят? Железните вериги пък са заменени с веригите на кредитите и дълговете. И вместо политиците да се вслушват в исканията и проблемите на хората, те гледат своя личен интерес ... точно като средновековните монарси. Така че защо си мислим, че положението днес е много по-различно от това в други времена и места?
А защо размириците зачестяват след природни бедствия, пандемии и други катаклизми? Защото на хората им идва в повече, виждайки, че въпреки бедствието елитът продължава да си държи на стария си начин на живот и на привилегиите си, докато по-нисшите класи трябва да поемат ударите на кризата.
За жалост не винаги народните бунтове и протести успяват. Често пъти те са потушавани жестоко и брутално. Няма и гаранция, че дори и да "успеят" те няма да доведат до още по-голямо неравенство и тирания. Както се казва - много роби всъщност не си мечтаят да са свободни, те си мечтаят самите те да станат робовладелци...
Нека разкажем за селските бунтове в Англия от 14-ти век.
Чумната епидемия от 14-ти век помита Европа. Според различни изчисления между една трета и една втора от населението на Стария континент умира заради тази зараза. Това предизвиква страхотен недостиг на работна ръка. В английските исторически записи се разказва как полетата пустеят, селата са празни, а големи стада домашни животни се разхождат навсякъде без да бъдат съблюдавани от никого.
Останалите живи работоспособни селяни започват да искат по-голяма надница за това, че са натоварени с повече работа. Други направо изоставят феодала си и тръгват да търсят по-добре платена работа в големите градове.
Какво прави кралят на Англия? Откликва ли на проблемите на селячеството? Не, откликва на проблемите на феодалите - забранява на селяните да напускат работодателите си! Освен това налага нови данъци.
Това прелива чашата и около 30 000 селяни се отправят към Лондон. Те са предвождани от бившия войник Ват Тейлър и радикалния свещеник Джон Бол.
Бол има радикални за времето си идеи. Счита съществуването на класи за неправилно след като всички сме деца на Адам и Ева и трябва да сме равни.
В Лондон разбунтувалите се селяни запалват двореца на дука на Ландастър, а в Лондон Тауър хващат и убиват няколко висши свещеника сред които и архиепископа на Кентърбъри.
Английският крал използва подмолна тактика, за да се справи с бунта. Той обещава да се срещне с делегация на селяните извън пределите на Лондон. На срещата крал Ричард II обещава, че ще освободи селячеството от феодалните окови. Внезапно обаче човек от свитата на краля убива Ват Тейлър. Останалите от делегацията на селяните се паникьосват и се разбягват. Преди бунтовниците да са успели да се окопитят и организират наново, войските на краля се впускат в преследване. Мнозина, включително и Джон Бол са заловени и екзекутирани. Този бунт не успява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар