По време на Втората световна война нацистите избиват 6 милиона евреи основно в концентрационните лагери, лагерите на смъртта. След войната едва около 300 нацисти получават по-тежки присъди. Мнозина от оцелелите евреи кипят от гняв. Именно затова се създават няколко неформални групи целящи да въдворят справедливост за нацистките престъпления, дори самата израелска тайна служба Мосад ще организира акции по залавянето на военнопрестъпници. Никоя от неформалните групи обаче няма да стане толкова известна, колкото Нокам (известни и като Ноакмим), което буквално значи "отмъстителите". Тя е създадена от Аба Ковнер (на снимката по-долу), еврейски поет, писател и активист, който по време на войната взима участие в бунта в еврейското гето във Вилнюс. Той събира около себе си група от около 50 предимно млади евреи преживели лагерите и също като него жадуващи за отмъщение.
Членовете на Нокам буквално вярват в принципа "око за око, зъб за зъб" и искат да убият ни повече, ни по-малко от 6 милиона германци.
В началото почват с военнопрестъпници - офицери от СС и персонала на лагерите. Някои от жертвите са застреляни, намушкани с нож, обесени или прегазени с автомобили. Един известен офицер е намерен мъртъв в болничното се легло - член на Нокам му е инжектирал керосин във вените. За да прикрият следите си евреите-отмъстители замаскират повечето убийства като самоубийства. Ударите биват извършвани в различни страни - от самата Германия през Испания до Канада и Латинска Америка.
Скоро обаче Ковнер осъзнава, че така трудно ще достигне до бленуваната бройка от 6 милиона и затова създава "План А". Той е прост - да се отрови водоизточника на някой голям немски град. Нокам набелязват 4 потенциални цели - Хамбург, Нюрнберг, Франкфурт и Мюнхен. В крайна сметка се спират на Нюрнберг. Използвайки подкупи те успяват да уредят да бъде назначен техен човек в местната водоснабдителна компания. Остава само да бъде намерена отрова. Самият Ковнер се заема с това. Той пътува до Израел, където купува нужното токсично вещество. На връщане обаче корабът е спрян от британците и за да не бъде заловен с отровата, Ковнер изхвърля в морето тубичните от паста за зъби, в които е скрита тя. Така хиляди невинни германци, мъже, жени, деца и старци са спасени от гибел.
Аба Ковнер и членове на Ноакмим:
Нокам съставят "План Б" - използвайки по-малко количество отрова добито в самата Германия, да отровят храната на около 50 000 нацисти държани в лагери за военнопрестъпници в Нюрнберг и Мюнхен. Евреите-отмъстители се сдобиват с арсеник и проникват в пекарните, които доставят хляб за лагерите. Отровата е смесена с брашното. Никой не забелязва това и отровният хляб е доставен в затворите. Около 2000 военнопрестъпници временно имат здравословни проблеми, но никой не умира. Което е странно, след време експерти ще проучват случая и според тях количеството арсен е било достатъчно да убие 60 000 човека. Едно от обясненията е, че затворниците инстинктивно усещат, че нещо не е наред с хляба и не ядат много от него.
След този неуспех, повечето членове на Нокам престават активно да търсят отмъщение, макар че някои продължават да бленуват мъст и се присъединяват към различни други групи. Никой от Нокам никога не е осъден за каквото и да било, повечето до края на живота си вярват, че отмъщението е било правилно и е трябвало 6 милиона германци наистина да бъда убити.
Самият Ковнер се преселва в Израел, където се присъединява към армията и участва в израело-арабските войни. След това е политик. Отношението му към арабите не е много по-различно от отношението на нацистите към евреите. Умира от рак през 1987. Към 2019 само четирима членове на Нокам са все още живи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар