В предишната статия описах как Англия е почти напълно изтласкана от континентална Европа след Стогодишната война. Преди това да се случи векове наред Англия и Франция са в съперничество за Нормандия, земите обхващащи части от днешна северна Франция, Белгия и Холандия. Поредната война между двете велики сили започва през 1202. По това време на трона на Англия седи крал Джон I, който не е особено обичан от много от благородниците. Някои до толкова го ненавиждат, че се присъединяват към французите. Късметът обаче е на страната на крал Джон и той записва голяма победа край Миребу. Не стига, че разгромява французите, но и успява да залови всички английски благородници, които са го предали. Отношението към тези бунтовници е брутално и това спечелва още повече ненавист на английския крал. Както се казва "чашата прелива" през 1203, когато пияният Джон I нарежда един от най-важните бунтовници, дука на Бретан, да бъде завързан за камък и удавен в река Сена. Френският крал Филип II веднага се възползва от броженията в двора на англичаните и обсажда важната крепост Шато Гаяр. Отново към французите се присъединяват редица недоволни от крал Джон англичани.
Джон I се опитва да се притече на помощ на гарнизона в Шато Гаяр, но не успява да разкъса блокадата, затова бяга чак на островната част от държавата - днешна Англия. Филип II завладява Шато Гаяр през март 1904 както и немалка част от останалите континентални английски владения.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар