Цял един театър на бойните действия от Втората световна война често се нарича "забравен", защото рядко се говори за него. На битките в Китай, Бирма и Индия не се отдава голямо значение, а не трябва да е така - ако Япония не бе спряна и изтощена в източна Азия, не е ясно колко още щеше да се проточи най-кървавата война в историята на човечеството. Днес всеки знае за Пърл Харбър, руското геройство на Източния фронт, десантът в Нормандия и т.н. Но чували ли сте за Кохима напримерно?
След като помитат източна Азия, японците стигат до Индия. Там се водят две големи и продължителни битки - при Имфал (8 март – 3 юли 1944) и Кохима (4 април – 22 юни 1944). В продължение на месеци за британците се редят поражение след поражение. 14 британска армия е изтласкана навътре в Идния. Тя не разполага с много ресурси, Великобритания праща всичко, което има на западния фронт. Освен това малария и дизентерия измъчват европейците. В края на май англичаните са толкова зле с мунициите, че предпочитат да влизат в ръкопашни сражения с японците за да пестят куршуми. Някак неочаквано дори за самите тях, те успяват да отблъснат врага при Имфал и Кохима. От тук нататък нещата се обръщат - японците са тези, които отстъпват.
За жалост в самата Индия също не се обръща внимание на тези битки въпреки участието на хиляди индийски войници на страната на британците. Индийците смятат, че е било излишно това участие в една война между две колониални сили. Явно не знаят на какви ужаси са били подложени китайските селяни в завзетите от японците територии. Това щеше да споходи и индийците, ако японците бяха продължили да напредват.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар