Шведският крал Карл XII е брилянтен военен тактик още от ранни младини. През 1700 той е едва 17-годишен и руснаците мислят, че крехката му възраст го прави слаб и неопитен и затова се впускат във война със Швеция. За 9 години Русия търпи поражение след поражение в тази война и отстъпва поголовно. До голяма степен шведските успехи се дължат на Карл, който лично наблюдава големите битки и дава много точни нареждания. Освен това по онова време Швеция има най-модерната армия в света и с право може да се нарече велика сила.
Преследвайки руснаците шведите навлизат дълбоко в Европа. Предстои последната решителна битка край Полтава в днешна Украйна. Малко преди нея обаче Карл XII е прострелян в крака от случаен куршум докато инспектира полето където предстои да се води основното сражение. Раната му е доста сериозна и затова той не може лично да ръководи бойните действия на шведските войски, остава си в палатката. Армията е поверена на двама маршали, те обаче се мразят изключително много и не си сътрудничат по време на сражението. В резултат на всичко това руснаците водени от цар Петър разбиват шведите. Този руски цар ще остане в историята като Петър Велики. Това е краят на шведската доминация, никога повече Швеция няма да бъде сила от такъв калибър. Но пък битката е начало на руското домогване до статуса на велика сила от световна величина. Как ли щеше да се развие историята, ако Карл не беше ранен и лично ръководеше армията си или поне ако двамата шведски маршали бяха преглътнали омразата си и си бяха сътрудничели?
Самият Карл XII е убит по-късно при мистериозни обстоятелства. Има подозрения, че е убит от свои. Любопитна подробност - този шведски крал е свързан и с българската история, тъй като при неговото посещение в Османската империя преминава през Странджа. Това пътуване е свързано с масово кръщаване на децата на местните селяни с името Карл, като и до днес това име се среща в странджанския регион.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар