Ефектът на пеперудата гласи, че размахването на крилата на пеперуда в тропическата джунгла в крайна сметка може да доведе до появата на ураган в другия край на света. Това е образен начин да се каже, че на пръв поглед дребни събития могат да имат епохални последици. През годините изучавайки историята многократно съм се убеждавал колко често този ефект се проявява. Да вземем например описаната в друга статия битка при Полтава от 1709 г.
Това е решителното сражение между Швеция и Русия, но малко преди него шведският крал е ранен и не може лично да ръководи армията, вместо това остава в палатката си. Карл XII е брилянтен стратег и много от шведските успехи във войната до този момент се дължат именно на него. Липсата му е осезаема от бойното поле и за изненада на мнозина фаворитът Швеция губи тази решителна битка. Това в крайна сметка води до шведския залез, тази скандинавска страна никога повече няма да бъде голяма сила. За сметка на нея започва руският подем от началото на 18-ти век. За всичко това до голяма степен е отговорен малшансът, който е имал Карл XII - да бъде ранен малко преди главното сражение.
На свой ред самата Русия ще усети негативите от "ефектът на пеперудата" два века по-късно. В нощта на 8 февруари 1904 изненадващо японците решават да нападнат руския флот закотвен в Порт Артур (китайско пристанище отдадено под наем на Русия през 1897). Схватките продължават и на следващата сутрин. По това време Япония не се слави като значителна военна сила. Изглежда немислимо да победи една европейска империя като Русия. Слабата японска бойна подготвеност си проличава в това, че от 16 изстреляни торпеда само три успяват да ударят руски кораби. За късмет на японците обаче сред трите ударени руски съда са двата най-добри бойни кораби в тази флотилия - „Цесаревич“ и „Ретвизан“. Ако други кораби вместо тях бяха поразени, вероятно руския гарнизон щеше да задържи града до идването на подкрепленията от европейската част на Русия. С изваждането от строя на двата най-добри бойни кораби, падането на Порт Артур се ускорява и когато в крайна сметка подкрепленията идват, е вече късно. Руснаците търпят ново голямо поражение във войната, което съм описал тук:
За велика европейска сила да загуби от японците е не само немислимо, но също е натоварено и с тежки обстоятелства за режима. Руският народ, от аристокрацията до наскоро освободените крепостни селяни, губят доверие в армията и царската политическа система. Това води до Руската революция от 1905 г. и индиректно до още по-тежките поражения през Първата световна война завършила с революцията от 1917 г. И всичко това до голяма степен заради три торпеда, които някак си успяват да уцелят точно най-добрите руски кораби при Порт Артур.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар