Годината е 732-а и Карл Мартел, водач на франките е в конфликт с Омаядският халифат, който тъкмо е превзел Испания и на път да завладее Европа след като е сторил същото със Северна Африка. Омаядите са вероятно най-голямата военна сила по онова време, шансовете на Карл не са особено добри. Франките (предшественици на Франция) са най-силната европейска армия, макар и да не могат да се сравняват с някогашната Римска империя. Ако те не успеят да спрат арабите, едва ли някой друг в Европа ще успее да го стори.
Между Омаядският халифат и държавата на франките се намира малкото независимо херцогство Аквитания. Арабите съвсем разумно решават първо да се разправят с тази дребна пречка преди да атакуват франките, но самите франки още по-разумно решават да се притекат на помощ на Аквитания, а не да чакат да дойде техния ред.
Решителната битка се състои при град Тур. Омаядите са предвождани от Абдул Рахман ал-Гафики. Той използва позната тактика хвърляйки конницата си срещу пешите войни на Мартел. Френската пехота обаче устоява. Опитните войни имат железни нерви и не побягват въпреки страховитата гледка на връхлитащата арабска конница, макар да дават много жертви. В един момент по време на боя сред редиците на омаядите се разнася слухът, че група франки са проникнали в лагера им и отмъкват плячката им. За арабите е немислимо да загубят ограбеното до този момент и една част от омаядите се отправя назад, за да брани плячкосаното. Останалите араби като виждат това, решават, че събратята им просто бягат и на свой ред започват да се изтеглят. Франките са възползват от това и печелят тази решителна битка. Европа е спасена от омаядското нашествие.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар